С решение от 15 ноември 2019г. Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна разпоредбата, уреждаща обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване (чл. 25з от Закона за защита на личните данни – ЗЗЛД). Текстът беше приет в рамките на възможността, предоставена от Регламент 2016/679 (GDPR), държавите членки да съгласуват правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация.
С решението на КС се сложи край на турбулентната история на разпоредбата. Първоначално тя беше обект на широка критика от страна на медии и журналистически организации, след това Президентът наложи вето на измененията в закона заради нея, а през март 2019 КС беше сезиран от 55 народни представители с искане за обявяването й за противоконституционна.
Основна причина за полемиките бяха въведените критерии за преценка на баланса между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни, в които искащите обявяването на разпоредбата за противоконституционна виждаха потенциална заплаха от законова цензура на свободата на словото.
В решението си КС се позовава на европейското законодателство, международните актове в областта на правата на човека и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). КС подчертава многократно, че се води от уредените и възприети на европейско ниво принципи за постигане на „баланс на интересите“ и за пропорционалност.
КС намира разпоредбата на ЗЗЛД за противоконституционна по следните основни съображения:
- КС подчертава, че балансирането на различните права, в случая защитата на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация, трябва да бъде осъществено чрез рационален и прагматичен подход, при който да бъдат отчетени конкретните обстоятелства за всеки отделен случай; следователно въвеждането на критерии в общо правило на законово ниво създава риск за правилното балансиране на интересите и противоречи на практиката на СЕС и ЕСПЧ да се прави конкретна преценка;
- Според КС разпоредбата не отговаря на изискванията за разбираемост, прецизност, недвусмисленост и яснота, тъй като не указва ясно на адресатите си какво е недопустимо. КС критикува в частност няколко от критериите, които според него правят невъзможно медиите/журналистите да съобразят поведението си със закона и да прилагат т.нар. „журналистическо изключение“, позволяващо им да обработват лични данни при специални условия. В решението на КС се съдържа още, че неяснотата на критериите дава на органите, прилагащи закона, непредвидима власт.
- Според КС разпоредбата противоречи на духа и разума на GDPR, тъй като Регламентът цели да позволи на държавите членки да въведат изключения и дерогации от общите правила, които да балансират защитата на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация, а не да им позволи да приемат правила, които са „в тежест на медиите/журналистите“. КС изрично подчертава, че подобно тълкуване на GDPR от българския законодател „прави изключително трудно по-нататък да се постави граница на държавната намеса по отношение свободата на изразяване на медиите/ журналистите“, както и че разпоредбата би нарушила баланса между основните права в ущърб на правото на изразяване и информация;
- Не на последно място, КС счита разпоредбата за непропорционална на целта, която преследва, тъй като ограничава прекомерно правото на свобода на изразяване и информация; КС приема, че разпоредбата препятства постигането на целите на журналистическата дейност и функцията на средствата за масова информация, тъй като може да доведе до автоцензура, продиктувана от опит за съобразяване с неясните критерии. В допълнение КС изтъква, че мярката не е необходима, защото има значително по-малко рестриктивна и утвърдена алтернатива – да се засили самоконтрола в медийната индустрия, включително и с приемане на кодекси за поведение, изработвани съвместно от медийните организации и КЗЛД, каквато е практиката в демократичните държави и каквато възможност изрично се предвижда в GDPR.
В заключение, КС обяви разпоредбата на 25з, ал. 2 ЗЗЛД за противоконституционна поради непредвидимост, правна несигурност и ограничаване на правото на свобода на изразяване и информация непропорционално на преследваната цел в контекста на журналистическото изразяване.
Предстои да видим дали законодателят ще се опита да формулира ново законово правило, с което да потърси баланса между правото на защита на личните данни и правото на свобода на изразяване и информация, или подобно на препоръките в решението на КС – подобен баланс ще се търси по пътя на саморегулацията на медийната индустрия – напр. чрез кодекси за поведение. Пълния текст на решението можете да прочете тук.