# 13 Първи закон в областта на киберсигурността е приет в България

Първият български закон, изцяло посветен на киберсигурността, вече е факт.

На 13 ноември 2018 г. беше обнародван новият Закон за киберсигурност (ЗК/Законът). Законът бе приет в изпълнение на задължението за транспониране на Директива (EС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза.

Приемането на Закона е ключова стъпка към осигуряването на адекватно ниво на сигурност при използване на цифровите технологии и към успешното противодействие на злонамерени атаки, защото до този момент липсваше цялостно уреждане на проблематиката на киберсигурността, а отделни правила се съдържаха в множество специални закони (напр. Закона за противодействие на тероризма, Закона за електронното управление, Закона за електронните съобщения, Наказателния кодекс, Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност и др.).

Кои органи ще отговарят за киберсигурността?

  • Съвет по киберсигурността;
  • Национално единно звено за контакт по въпросите на киберсигурността;
  • Национален координатор по киберсигурността;
  • Национални компетентни органи по мрежова и информационна сигурност към административни органи, определени с решение на Министерски съвет;
  • Национален екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност;
  • Секторни екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност;
  • Център по киберпрестъпност в рамките на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи, който ще осъществява дейности по разкриване, разследване и документиране на компютърни престъпления на национално ниво;
  • Други.

С новият Закон се регламентират правомощията в тази материя на вече съществуващи органи като:

  • Председателя на Държавна агенция „Електронно управление“;
  • Министъра на отбраната;
  • Министъра на вътрешните работи;
  • Председателя на Държавна агенция национална сигурност;
  • Други.

Кого засягат новите изисквания?

ЗК съдържа правила, адресирани към няколко различни категории задължени субекти (публични и частни):

  • административни органи;
  • оператори на съществени услуги, действащи в секторите:
    – енергетика;
    – транспорт;
    – банково дело;
    – инфраструктури на финансовия пазар;
    – здравеопазване;
    – доставка и снабдяване с питейна вода;
    – цифрова инфраструктура;
  • операторите на съществени услуги могат да бъдат както публични, така и частни субекти от посочените категории, които отговарят на всеки от следните критерии: 1) да предоставя съществена услуга; 2) предоставянето на тази съществена услуга да зависи от мрежи и информационни системи; и 3) инцидентите в мрежовата и информационната сигурност да имат значително увреждащо въздействие върху предоставянето на тази услуга. Операторите на съществени услуги ще бъдат определени от компетентните административни органи съгласно тези критерии и в съответствие с методика, приета от Министерския съвет. В тази връзка, председателят на Държавна агенция „Електронно управление“ следва да състави списък със съществените услуги, който обаче няма да бъде публичен;
  • доставчици на цифрови услуги, предоставящи някоя от следните услуги:
    – онлайн място за търговия;
    – онлайн търсачка;
    – компютърни услуги „в облак“;
  • организации, предоставящи обществени услуги, които не са определени като оператори на съществени услуги или доставчици на цифрови услуги, когато тези организации предоставят административни услуги по електронен път. Обществени услуги са услуги, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги, а именно:
    – образователни;
    – здравни;
    – водоснабдителни;
    – канализационни;
    – топлоснабдителни;
    – електроснабдителни;
    – газоснабдителни;
    – телекомуникационни;
    – пощенски;
    – банкови;
    – финансови;
    – удостоверителни услуги по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014; и
    – други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност;
  • лица, осъществяващи публични функции, които не са определени като оператори на съществени услуги, когато предоставят административни услуги по електронен път.

Очевидно новият Закон е насочен към потенциално доста широк кръг от адресати, което оправдава нуждата от познаването му, за да могат задължените лица да спазят изискванията му.

С цел да се избегне налагането на несъразмерна финансова и административна тежест, доставчиците на цифрови услуги, които са микро- и малки предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, са сред субектите, изключени от обхвата на новия Закон.

Как засяга това частния сектор?

Както бе подчертано, адресати на задълженията, предвидени в ЗК, са както публични субекти, така и редица компании от частния сектор. Можем да очертаем част от по-ключовите изисквания съобразно неговия адресат:

  • Административни органи:
    – предприемат подходящи и пропорционални мерки за осигуряване на мрежова и информационна сигурност;
    – предприемат подходящи мерки за предотвратяване и намаляване до минимум на въздействието на инцидентите, засягащи мрежовата и информационната им сигурност, с цел осигуряване на непрекъснатост на дейността им;
    – уведомяват секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инцидентите, които имат въздействие върху непрекъснатостта на тяхната дейност;
    – предприемат минимални мерки за осигуряване на мрежова и информационна сигурност, които следва да бъдат определени с наредба, която трябва да бъде приета в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗК;
  • Лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги;
    – осигуряват и отговарят за мрежовата и информационната си сигурност при предоставянето на административни услуги по електронен път;
    – уведомяват секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инцидентите, които имат въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях административни услуги по електронен път;
  • Операторите на съществени услуги:
    – предприемат подходящи и пропорционални мерки, които трябва да осигуряват ниво на мрежова и информационна сигурност, съответстващо на съществуващия риск;
    – предприемат подходящи мерки за предотвратяване и намаляване до минимум на въздействието на инцидентите, засягащи мрежовата и информационната им сигурност, с цел осигуряване на непрекъснатост на предоставяните от тях съществени услуги;
    – уведомяват секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инцидентите, които имат въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях съществени услуги;
    – уведомяват доставчика на цифрови услуги при инцидент, който може да има значително увреждащо въздействие върху непрекъснатостта на предоставяната съществена услуга и засяга доставчика на цифрови услуги, когато операторът на съществени услуги разчита на доставчик на цифрови услуги, за да предоставя съществена услуга;
    – предприемат минимални мерки за осигуряване на мрежова и информационна сигурност, които следва да бъдат определени с наредба, която трябва да бъде приета в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗК. Изискванията за мрежова и информационна сигурност, предвидени в закона, следва да се прилагат от операторите на съществени услуги само по отношение на предоставяните съществени услуги.
  • Доставчиците на цифрови услуги:
    – предприемат подходящи и пропорционални технически и организационни мерки за управление на рисковете за сигурността на мрежите и информационните им системи, използвани за предоставянето на цифрови услуги на територията на България;
    – предприемат подходящи мерки за предотвратяване и намаляване до минимум на въздействието на инцидентите, засягащи мрежовата и информационната им сигурност;
    – уведомяват секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инцидентите, които имат съществено въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях цифрови услуги.
    За определяне на въздействието на даден инцидент като съществено се вземат предвид редица критерии;
    – предприемат минимални мерки за осигуряване на мрежова и информационна сигурност, които следва да бъдат определени с наредба, която трябва да бъде приета в срок до 6 месеца от влизането в сила на ЗК;
    – доставчик на цифрови услуги, който не е установен в държава-членка на Европейския съюз, но предлага в Европейския съюз горепосочените услуги, трябва да определи свой представител в Европейския съюз, който трябва да е установен в държава-членка, в която се предлагат услугите;
    – в определени ситуации може да се наложи уведомяване на обществеността за настъпили инциденти.

Следва да се отбележи още, че законът изрично предвижда, че когато в правен акт на Европейския съюз или в закон, който е специален за конкретен сектор или услуга, се предвижда операторите на съществени услуги или доставчиците на цифрови услуги да гарантират мрежовата и информационната си сигурност или да уведомяват за инциденти, се прилагат тези актове, при условие че техните изисквания са най-малкото равностойни като резултат на задълженията, предвидени в ЗК.

  • Субекти, които не са изрично посочени като задължени лица по закона:
    – Извън изрично упоменатите в Закона лица, други субекти имат право/възможност за уведомяване на секторните екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за инциденти, които имат въздействие върху непрекъснатостта на предоставяните от тях услуги. Уведомленията на задължените лица се разглеждат с предимство.

Относно задълженията за уведомяване

Уведомяването по този закон при възникването на посочените инциденти следва да бъде направено до два часа след констатирането на инцидента, а пълната информация следва да бъде изпратена до 5 дни.

Уведомленията се подават по образци, утвърдени съобразно наредба за определяне на минималния обхват на мерките за мрежова и информационна сигурност, както и други препоръчителни мерки, която ще се приеме от Министерски съвет съгласно чл. 3, ал. 2 ЗК.

Предстои да бъдат приети и други подзаконови нормативни актове.

Санкции

ЗК предвижда санкции при нарушение на изискванията му, като глобите могат да достигнат до 20 000 лв., а имуществените санкции до 25 000 лв.

Важно е да се отбележи, че ЗК предвижда и санкции за длъжностни лица, които извършат или допуснат извършването на нарушение по глава втора, като глобите могат да достигнат до 15 000 лв.

Законът влиза в сила на 16 ноември 2018 г. в по-голямата си част. Разпоредбите относно създаването и функциите на Център за мониторинг и реакция на инциденти със значително увреждащо въздействие върху комуникационните и информационните системи на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност, както и някои задължения на Секторните екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност за уведомяване влизат в сила от 1 януари 2022 г.

Осигуряването на сигурното и нормалното функциониране на мрежите и информационните системи е от основно значение за улесняването на трансграничното движение на стоки, услуги, капитали и хора. От тази гледна точка в Европейския съюз все повече се обръща внимание на създаването на общи правила по отношение на киберсигурността, защото тя се явява важна крачка към утвърждаването на единна дигитална цифрова икономика в рамките на вътрешния пазар. Предстои да видим как новата уредба ще засегне публичния и частния сектор, но при всички положения похвален е стремежът на ЕС и българския законодател да създаде законова рамка по проблемите на киберсигурността.